Гризането на нокти – от вреден навик в откриването на мисията в живота ми
Събуждам се днес и се замислям колко много хора се борят с вредните си навици. И тъй като обичам да коментирам неща, през които съм минала в живота си – реших да напиша статия именно за гризането на ноктите.
В различни периоди от живота си имаме различни борби, защото и тези периоди са свързани с различни емоционални промени в нас самите . Всеки вреден навик издава някаква наша вътрешна липса и неудовлетвреност. Навици се превръщат в силна зависимост и дори при осъзнаване, че искаме да спрем и искаме да се справим с този толкова на пръв поглед елементарен за останалите хора навик – то се оказва труден процес .
Гризането на нокти е често срещан навик, който не е просто грозен и неприятен за околните, а има своите дълбоки емоционални причини. Статията ми не е с цел да коментирам тези причини, защото всеки трябва да поработи сам над това да анализира себе си. Мога да дам само някакви общи насоки откъде да се започне.
Различни изследвания и психолози стигат до извода , че гризането на нокти е причинено от стрес, или както разговорно казваме от „нерви“. Често „гризачите на нокти“ имат личности черти от характера като склонност към перфекционизъм, което означава, че в повечето случаи тези хора не са в състояние да се отпуснат и спокойно да изпълнят поставената задача с нормално за другите темпо. Т.е. на първо място трябва да се учим да овладяваме негативните емоции , гнева и раздразнителността. Също така и чувството, че ни е скучно. След тръгване в тази насока, чак тогава можем да помислим и за външните видимите средства , които да ни помогнат в борбата с навика.
Един от тези методи е следния – безцветни лакове, които горчат и ти напомнят да не го правиш, когато сложиш пръст в устата. Но ако имаш нужда да го правиш – то и горчилката не може да те спре. Друг метод е изграждането на нокти с гел, но повярвайте ми – хора, които не са готови вътрешно за тази промяна, успяват да изгризат и гела.
Не помня от колко годишна започнах с гризането на нокти и съответно съм била доста малка, за да разсъждавам над емоционалните причини за това, но помня как спрях. Първо дойде осъзнаването, че искам да спра и че не е красиво. Майка ми ми казваше, че никое момче няма да хареса момиче с изгризани нокти . И явно в мен се е зародило желанието да бъда харесвана, за да поискам да спра. Все пак за една подрастваща възраст това е най-нормално желание.
Бяхме в Хисаря и една приятелка на майка ми (Йони, благодаря ти) ме лакира с обикновени лакове и ми показа как да си правя цветенце върху мокър лак с три точки и една в средата – с игла разливах точките и в моите очи това беше гениално – около 7-8 клас бях. От там се влюбих в красивия маникюр и започнах да си купувам лакове и да се лакирам всеки ден – едно и също си правех – декорацията с иглата , но какво от това – нали тази моя страст към красивото измести вредния навик и забравих какво е това да си гризам ноктите. Нали се гордеех с маникюра си, приятелите ми го забелязваха и получавах комплименти… за една тийнейджърка това е много важно и съответно успях да спра с грозния навик, но със сигурност е имало и промяна вътре в мен, която не мога да коментирам, защото вглеждането в емоциите и причините за всикчи мои действия се появи скоро, едва преди 2-3 години…
И така тази страст се увеличаваше все повече и повече. И съм сигурна в това, че е общовалидно за всички видове умения – колкото по-добър ставаш в нещо – толкова повече ти се засилва страстта и ентусиазма да твориш . Така се случи и с мен – с всяка изминала година аз се научавах да правя все по-красиви неща върху ноктите си и страстта към маникюра растеше ли, растеше…
Това се превърна и в професия и с тази моя страст към красивия маникюр заразих и други хора и съм помогнала на доста от тях да спрат с гризането ( ако съответно те също преди това са помогнали сами на себе си) . Е, признавам си, понякога, за моя радост много рядко , но ми се случва да успея да изчопля гел лака си , хубавото е че е еднократно и осъзнавам,че винаги го правя в ситуации на силно напрежение…
И така аз трансформирах вредния навик в мисия да създавам красота. Около 15 години по-късно още ме държи тази страст и става все по-силна . И най-интересното за мен е, че скоро разбрах, че това не е рядко срещан случай.
В онлайн курса ми за маникюрист се записаха доста хора и когато започнахме с представяне и запознаване, аз ги помолих да разкажат за себе си и за това откъде се е породила любовта към маникюра.
Останах изненадана колко много от тях също са си гризали ноктите преди… Случайност ли? Не мисля…
Замислете се колко хора , които са имали проблеми например с килограмите и са се справили с това – после се отдават на мисията си да помогнат на други хора с такъв проблем. Имам близка приятелка колежка фризьорка, която в детството дълги години е била без коса поради силен стрес…това случайно ли е, че е започнала да работи с коси и да разкрасява хората ? Замисли се и ти…
Вгледай се надълбоко в себе си и се изправи срещу проблема очи в очи . Няма да повярваш от кой твой недостатък ще излезне мисията в живота ти.
Нашата най-голяма слабост я трансформираме в най-силното оръжие, когато сме готови за това.
Желая ти да намериш своята страст !
Красив и усмихнат живот !
…с обич : Ваша Елена Арт
