Често чувам думите “Аз нямам талант”. Това ме провокира да се замисля над това какъв смисъл влагаме в тази дума…Често талантът се определя като нещо, което е заложено в самия човек изначално още преди да се роди. Да, разбира се, че има и доза предначертани неща….но ние като живи същества , надарени със способността да мислим, чувстваме и да вземаме избори в живота си, имаме възможност и да влияем над това в коя насока да се развиваме. Така е и с талантите….Всеки човек има заложби в себе си за развитието на даден талант… даже не един и два.
Често ми казват, че имам талант да рисувам, звучи сякаш съм се родила художник…
Работила съм години наред , за да умея да русивам по този начин… и той далеч не е идеален…аз се възхищавам на истински великите художници.
Талантът го измисляме и храним ние. Ние провокираме сами себе си с мисълта за даден талант. Ние или по-скоро нашите родители в ранна детска възраст. Както и нашите баби и дядовци, които ни хвалят, поощряват и мотивират, които ни дават крила да полетим.
Предизвиквам ви днес да посветите деня си в търсене на вашия талант. Не се чудете в какво сте добри, вие ЩЕ станете добри. Само си спомнете кое е това нещо, което ви кара да губите представа за времето, което ви унася и ви е приятно да го правите… Основно свойство на таланта – носи ти удоволствие…а чак след практика и след време ставаш добър в нещото 🙂
Успех с намирането на таланта ви!
П.С. Той може и да не е свързано с рисуване, музика или подобни дейности на изкуството…аз например се възхищавам на хората, които имат таланта да подредят дома практично, удобно и красиво.
